Бившият транспортен министър Данаил Папазов е на път да вземе

 Бившият транспортен министър Данаил Папазов е на път да вземе варненската топлоелектрическа централа. Съмненията, че зад него стои няКОЙ, са големи. Сделката идва като честитка на българите за 10 ноември   Седмица преди 10 ноември българите получиха честитка за бележитата дата. Но не ѝ обърнаха внимание. ТЕЦ,,Варна ”, една от гордостите на социалистическата ни енергетика и втора по величина на Балканите, е на път да бъде продадена от притежателя,,ЧЕЗ груп ”. Купувач е Данаил Папазов, някогашен транспортен министър в кабинета на Пламен Орешарски. Различни източници сочат, че цената е 50 млн. евро. Новината гръмна при започване на ноември. Данаил Папазов – непретенциозен човек, който внезапно вади 100 млн. лева Снимка: фейсбук профил на Папазов Сделката отвред е емблема за първичното струпване, систематизиране и предпазване на капитал в България. Случва се цели 28 години след рухването на социализма, което слага въпроса дали това, което назоваваме,,преход ”, не е най-естественото положение на капитализма. Негови дух и материя. Ето хронологията на сагата: ТЕЦ,,Варна ” е открита през 1969 година с три блока, след 10 години те са към този момент шест. Тя става един от стълбовете на произвеждане на електрическа енергия у нас. Разположена е на брега на Варненското езеро, защото суровината – антрацитни въглища, се внася. Централата разполага с няколко корабни места, т.е. има пристанище. Първоначално в годините на,,прехода ” Топлоелектрическа централа,,Варна ” действа обикновено. През 2001 година е издадена европейска инструкция за ограничение на замърсителите на въздуха. Централата не дава отговор на условията и се нуждае от спомагателни вложения. Това обаче не се случва, през 2006 година страната я продава на,,ЧЕЗ груп ”. Става дума за чудноват тип приватизация, защото чешката компания е държавна. Правителството на Сергей Станишев (тройната коалиция) потрива предостатъчно ръце, че е взело 206 млн. евро затова ТЕЦ-ът да не е благосъстоятелност на българската, а на чешката страна. Дали заради неприятно ръководство от новите притежатели, или поради неналичието на държавна помощ, положението на централата последователно се утежнява. Занемарява се тотално. Така и не е приведена в сходство с условията на Европейски Съюз. На 1 януари 2015 година стопира да работи. Персоналът е освободен, централата е,,бастисана ” съгласно националния израз. Запазват се обаче индустриалните мощности. Един ден те могат да се пуснат, т.е. прекъсването се води,,временно ”. Замразените уреди съставляват така наречен,,гаранционна мощ ”, която е част от енергийните запаси на страната. Централата не създава ток, само че се употребява за някои оперативни действия в бранша. Времето се ниже, само че този прекрасен ден, в който ТЕЦ-ът може да проработи още веднъж, по този начин и не наближава. А в това време,,ЧЕЗ груп ” взема решение да се раздели с българския си бизнес. Трескаво търси купувачи. Диренето продължава години, открити са безусловно тези дни. Основният бизнес – електроразпределението – ще бъде купено от българо-индийски консорциум за към 312 млн. евро. Ситуирана като обособен актив, за Топлоелектрическа централа,,Варна ” най-настоятелен, както стана ясно, е Данаил Папазов. Оказва се богаташ – вади 100 млн. лева Сделките ще станат факт, в случай че Комисията за защита на конкуренцията даде позитивно мнение. Папазов работи през фамилната си компания,,Сигда ”. В нея той е шеф, а собствеността се води на двете му деца – Ивелина и Станислав Папазови. Според вестник,,Капитал ” те са надлежно на 35 и 33 години.,,Сигда ” е профилирана в логистична активност – превоз на товари, предпазване, обработка на контейнери и така нататък Акцент са морските товари. Това е изцяло естествено, защото голяма част от професионална кариера на Папазов минава в пристанищния бизнес. През 2001 година той става изпълнителен шеф на държавното сдружение,,Пристанище Варна ”, като го управлява при държавните управления на Национална движение „Симеон Втори", Българска социалистическа партия и ГЕРБ. Още в началото безценният кадър Папазов пресича пътищата си с Делян Пеевски, който влиза в борда на шефовете на врата като представител на Национална движение „Симеон Втори". От 2013 година нататък Папазов намерено гази в политиката – става транспортен министър, след това се кандидатира за кмет на Варна, а предходната година бе вице на някогашния си министър председател Орешарски в кандидат-президентската акция. Подкрепи ги Движение за права и свободи. В няколко къси медийни изявленията през миналите дни Папазов не скри, че счита да развие прилежащото пристанище към ТЕЦ-а. Едновременно с това съобщи, че ще резервира гаранционната мощ, т.е. ще запази централата като енергиен запас. Намекна, че е привлякъл мощен експертен екип в осъществяване на тези задания. По всичко проличава, че пристанищен експерт като него се цели в портовата инфраструктура. И точно тя е обект на главния му интерес. Портът към ТЕЦ-а е прекомерно вкусен за огромна товаро-разтоварна активност в вероятност. Целият регион (Варна – Девня) разполага с големи индустриални и складови мощности, наоколо има други дребни пристанища. Всичко това е детайл от европейски транспортен кулоар. След няколко години в региона ще бъде построен втори Аспарухов мост, по който ще се движат директни товари. С една дума – замразената Топлоелектрическа централа е извънредно атрактивна с пристанището си. Свободното му прилагане е административно лимитирано сега, само че очевидно Папазов и екипът му считат да преодолеят тази компликация. Друг обаче е забавният миг в цялата тази работа. А точно – от кое място Данаил Папазов има 50 млн. евро, т.е. 100 млн. лева Откъде ги е спечелил? В по-голямата част от живота си е бил държавен чиновник. Вземал е заплата 50 000 лева? Или пък невръстните му деца са ги икономисали? Имуществената му декларация в качеството на министър от 2013 година демонстрира, че той и брачната половинка му държат 60 000 лева на влог, имат и още 12 000 лева налични. Теглили са заеми за към 100 000 лева, това са суми, които подлежат на връщане. Притежават две леки коли, малко ниви, два жилището във Варна, къща и вила. И да ги продадат всичките, и на улицата да живеят, пак ще гледат 100-те милиона през крив макарон. Или пък след 2013 година семейство Папазови бурно се е замогнало? Разбира се, че не. Имаме случай, при който една фамилия, въпреки и богата, вади фантастична сума, каквато при трудова активност за 10 живота не може да завоюва. В дребното си изказвания досега Папазов споделя, че парите са от заем. Въпросът обаче е коя е тази банка, която ще даде толкоз огромен заем. С двата си леки автомобила ли ще го подсигурява Папазов, или с нивите на село? Стигаме до най-интересната част. А точно – обикновено е да съществуват подозрения за подставеност – не Папазов е същинският притежател на капиталовия план. Че различен стои зад него. България е дребна страна, не са доста играчите, които могат да се замесят в бизнес за 100 млн. лева, касаещ пристанище и Топлоелектрическа централа край Варна. Вариантите са три – или един съумял корпулентен млад мъж, или една трибуквена локална формация, или един все по-проспериращ предприемач, който употребява много гел за прическата си. Според осведомени източници става дума за първия вид. Цялата тази игра обаче не е толкоз елементарна. Спешно се намесиха и противоположни ползи. На 8 януари Българският енергиен и минен конгрес (БЕМФ) излезе с декларация, в която жигосах новия покупател. Организацията изиска Топлоелектрическа централа,,Варна ” да остане държавна и малко необичайно предложи индустриалните мощности да бъдат отделени от инфраструктурата. Тоест упорства портът да бъде самостоятелен като независим актив (така всеки може да го купи елементарно в бъдеще). Декларацията на БЕМФ е забавна. В нея се споделя:,,ТЕЦ „ Варна “ е в процедура на продажба за оскъдни средства на нов притежател, чийто ползи по дифолт са ориентирани главно към придобиване на огромното и комфортно пристанище за разтоварване на въглища, благосъстоятелност на централата. По всяка възможност ТЕЦ-ът не съставлява интерес за новия притежател, в случай че той не опровергае това с декларация за планове за рехабилитацията най-малко на части от нея… Независимо, че бъдещето на ТЕЦ-а към момента не е ясно, а то зависи от новата енергийна тактика на страната, допустимо е горивната база на един, два или трите блока в бъдеще да бъде сменена на природен газ. Излишно е да загатваме, че това е района с максимален брой и сумарна мощ на възобновими енергийни източници в страната и тази функционалност на централата може да се окаже сериозно значима ”. Накратко – някой е срещу Папазов и този, който стои зад него, да вземат централата, най-малко в този момент. Този, който е срещу, вади много причини, измежду тях – не неприятни. Спомени от 2016 година – Пламен Орешарски, Данаил Папазов и цялото войнство на Движение за права и свободи са строени на предизборно кандидат-президентско мероприятие. Снимка: фейсбук профил на Орешарски Как ще се развият нещата следва да разберем в близкото бъдеще. Но е забавно още нещо. Т.нар.,,Обединени патриоти ” още преди да влязат във властта упорстваха да бъде лишен лиценза на,,ЧЕЗ груп ” за Топлоелектрическа централа,,Варна ”. Искаха да бъде открит нов притежател на централата. Той трябвало да,,гарантира действието й ”. Именно след такава атака идва офертата на Папазов и този, КОЙто играе с него. Дали така наречен патриоти, откакто от квотата си направиха министри лица близки до Пеевски, в този момент повторно разчистват пътя на депутата от Движение за права и свободи, няма по какъв начин да се каже. Папазов надали може да подсигурява действието на централата, а и,,ЧЕЗ груп ” от дълго време желаят да се махнат от България – всички тези събития може инцидентно да съответстват. Но е реалност, че чехите ще са следващият непознат вложител в енергетиката, който след офанзива на патриоти, националисти и други дейци на българщината си потегля, с цел да отстъпи място на… Не се знае на кого. Другият подобен случай бе с ЕОН. Немците, които държаха тока в Северна България, си отпътуваха след,,патриотични офанзиви ”. Мълвата носи, че ги наследиха не до там чисти български капитали. Тоест,,патриотичните игри ”, които от време на време наподобяват глупави и нелепи, изобщо не са такива – услужват на,,патриотичния български бизнес ”. Но да се върнем към празника. Да ни е цветущ 10 ноември! При социализма си живеехме в досада, която не ни оферираше толкоз забавни събития. Ако се случеха, не научавахме за тях. Днес се случват, никой не ги крие, а ние някак много-много не се вълнуваме от подробностите… Дебилно е някак, нали?
Автор: Калоян Тодоров, Барикада